Във миг животът ми се срина,
угаснаха копнежи и мечти.
Надеждата нанякъде замина
и слънцето ми вече не блести.
В полусън редят се бавно дните,
потънали във лепкав мрак.
Самотно-тъжни са нощите,
сънят отново бяга пак.
Без тебе търся начин,
живота как да продължа.
Но смисълът ми нещо бяга.
Без теб да продължа е
жалко съществуване.
И блъска се във мен един въпрос.
Дали да изживея живота празен
или да сме заедно във вечността?
© Севделин Порчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
