Във миг животът ми се срина,
угаснаха копнежи и мечти.
Надеждата нанякъде замина
и слънцето ми вече не блести.
В полусън редят се бавно дните,
потънали във лепкав мрак.
Самотно-тъжни са нощите,
сънят отново бяга пак.
Без тебе търся начин,
живота как да продължа.
Но смисълът ми нещо бяга.
Без теб да продължа е
жалко съществуване.
И блъска се във мен един въпрос.
Дали да изживея живота празен
или да сме заедно във вечността?
© Севделин Порчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
