"Как мислиш како, хората какви са ?"
попита ме приятелско дете
и аз така дълбоко се замислих,
че стресна ме когато пак поде :
"За мама всички хора са фалшиви,
нещастни във душите си сами,
опитват се в какво ли не да скрият
това което страшно ги боли.
На тате пък това му е абстрактно,
не вижда той такива черноти,
а само под небето необятно,
мечтатели ни лоши ни добри. ...