Дилема
"Как мислиш како, хората какви са ?"
попита ме приятелско дете
и аз така дълбоко се замислих,
че стресна ме когато пак поде :
"За мама всички хора са фалшиви,
нещастни във душите си сами,
опитват се в какво ли не да скрият
това което страшно ги боли.
На тате пък това му е абстрактно,
не вижда той такива черноти,
а само под небето необятно,
мечтатели ни лоши ни добри.
За мама всички хора са продажни,
без верую и само за пари,
да властват и да правят се на важни
душата си продали са дори.
За тате всички хора са еднакви,
за хляб се борят с думи или с нож,
а който иска нека да е бляскав
и времето да губи си в разкош.
И тъй си спорят двамата в неделя,
а в понеделник още аз не знам
кой прав е и чия повеля
да следвам вярно ставайки голям."
Погледнах малчугана добродушно,
без думи, но със много топлина,
от леден студ, от знойно и задушно
да можех да предпазя таз душа …
Да знаех само нещо да му кажа,
което до живот да го държи
далече от дилеми като тази
делящи ни на лоши и незли…
© Диди Генова All rights reserved.
