ДидиГенова (Диди Генова)
25 167
5 янв. 2019 г., 18:23

Дилема 

  Поэзия
1418 5 4

"Как мислиш како, хората какви са ?"

попита ме приятелско дете

и аз така дълбоко се замислих,

че стресна ме когато пак поде :

"За мама всички хора са фалшиви,

нещастни във душите си сами,

опитват се в какво ли не да скрият

това което страшно ги боли.

На тате пък това му е абстрактно,

не вижда той такива черноти,

а само под небето необятно,

мечтатели ни лоши ни добри.

За мама всички хора са продажни,

без верую и само за пари,

да властват и да правят се на важни

душата си продали са дори.

За тате всички хора са еднакви,

за хляб се борят с думи или с нож,

а който иска нека да е бляскав

и времето да губи си в разкош.

И тъй си спорят двамата в неделя,

а в понеделник още аз не знам

кой прав е и чия повеля

да следвам вярно ставайки голям."

Погледнах малчугана добродушно,

без думи, но със много топлина,

от леден студ, от знойно и задушно

да можех да предпазя таз душа …

Да знаех само нещо да му кажа,

което до живот да го държи

далече от дилеми като тази

делящи ни на лоши и незли…

 

 

 

 

 

 

© Диди Генова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??