1 ago 2009, 8:24

Дим

  Poesía
960 0 6

Някъде дълбоко там,

в моето сърце,

скътах спомен

мил за теб,

с твоето лице.

Често мисля

аз за теб -

къде ли си сега...

Ти изчезна

с младостта

и ми отне

СЪНЯ.

Ще се срещнем

някой ден

с наведени

глави.

Но в сърцата

ще трепти

дим от

изминали

дни.

Капят моите

сълзи.

А цигарата

дими...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих, мамо
  • Благодаря Ви за коментарчето г-жо Георгиева радвам се че Ви харесва стихотворението ми
  • А може със съчките на спомена да запалите и по-силен огън...

    Поискай силно и ще се срещнете!!!

    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Чувствено, хубаво! Ама не може ли без цигари!Поздрав!
  • "Често мисля аз за теб "-точно навреме..мисля,мисля ..и пуша! Поздрави!/6/

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....