(Снощи аз споделях тревоги
и злобно крещях в панически страх,
помня, че бях луда, не можех
дъх да поема от толкова гняв...)
Че Любовта се бе завърнала снощи,
гневна и болна,
овехтяла принцеса,
и бе ме замолила за мъничко помощ,
за подслон или може би песен...
(А аз песни не умея да пея...)
Тъй ù рекох и кътче почистих за нея -
там отляво,
сред всичките повехнали дрехи
тя се сгуши
и зарида на моето рамо
с надежда да намери утеха...
Каква ти утеха?!
За Бога, Любов!
Къде при мене я дириш?
Та аз съм орисана -
погром след погром!
Да ти налея ли в чашата вино?
Пий от тревога! От блудност запей,
паметно, силно, за вовеки веков!
Крещи в сърцето ми псалми
и сетне дим да те няма, Любов!
© Ди Todos los derechos reservados