Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
30 oct 2008, 20:22

Дим и огледала 

  Poesía
1625 0 21
 

До днес си спомням как от изненада

подскочих, щом веднъж като дете

в антракта фокусник от буфонада

извади от ухото ми яйце.

Тогава още вярвах, че го има

наистина добрия Дядо Мраз,

ала не знаех, че и през комина

оставя късче щастие у нас.

И искрено се чудех как успява

да влезе през заключена врата,

а тайничко се радвах, че не трябва

да вземам изпит за добри деца.

 

Но фокусите днес за мен са други

и тайно търся скрити макари.

Не вярвам в чудеса или заблуди -

от счупени илюзии боли.

И зъл, невидим фокусник ограбва

яйцата златни в нашите души.

А тънката врата не е преграда

за хората с нечистите очи.

Разбрах, че има хиляди посоки,

нещата рядко следват своя ред.

Илюзиите станаха жестоки.

Коя ли ме предаде най-напред?

 

Измамата, в която се раздавам,

за някого на всичко съм готов,

а голото легло опровергава

добрия мит за вечната любов?

Или лъжата евтина и жалка,

когато си отивам със добро,

а пък ме жегва чуждата запалка,

"забравена" на моето бюро?

А може би печалната заблуда,

че целият живот лежи пред мен,

докато с бели нишки се събудя,

изпредени в косата ми за ден?...

 

Но, Боже, колко искам да се върне

наивната ми вяра в чудеса!

Защото чувствам, че съм се превърнал

във призрак, бродещ в гробна тъмнина.

Димът в огледалата се сгъстява,

откак се разделих с невинността.

Да видя светлината не успявам

отвъдна онази сива пустота.

И сляп съм сред тълпата празнолика -

забравил за заветния кивот -

че роб съм на онази най-велика

Илюзия... Наречена "живот".

 

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Загубата на вярата в чудеса май е най-неприятната страна на порастването.
    Прекрасен стих, Иво!!!
  • Благодаря ви за искреността!
    Цвети, специални благодарности за "серийните" коментари
    Радо, поздрави от Чайката (Трябва най-после да я прочета тая книга)
  • Заради Бах/Ричард/, заради подвига при отбраняването на детството, заради малките чудеса на обикновеното, заради линията на бляновете, заради това, което си,

    AVE!


  • забравил за заветния кивот -
    че роб съм на онази най-велика
    Илюзия... Наречена "живот".

    Покланям ти се за целия стих!

  • С уважение към таланта ти, Иво!
  • Уникален стих! Поздравления
  • Изчетох го на един дъх. Не обичам дългите стихове, но този не го усетих как ме въвлече. Невероятно близки емоции, много близък на душата ми стил. И молитвата накрая - и аз така всеки ден осъзнавам грешки, осъзнавам болки и се моля да изляза над всичко това. Поздрави!
    И аплодисменти!
  • Изключително добра техника!И ако трябва да бъда критична - би трябвало наративността да се снижи, но пък...как да анализираш изповед?
    Още повече съм от онези, които си останаха деца, и всеки ден се моля:Не ми отнемайте вярата в Дядо Мраз!...
    Поздрав!
  • Четох с удоволствие. Написано е настина добре.
    А оста на времето е една и посоката е все нататък. Хубавото е, че има и други оси, освен времевата. Та дай да видим какво можем да си спретнем по другите оси през времето, което ни е отредено. Все трябва да има някоя ос по която все още стават чудеса . Да я намерим, да я познаем и да го живеем тоя живот. Нали?!
  • Браво...!
  • Благодаря ви за коментарите! При всички случаи, това е един от най-истинските ми стихове.
    Тома, ако изчистването означава по-малко вода в брашното, може би имаш право. Особено след като си припомних цитата от Чехов. Но пък така току-виж не съм успял да кажа всичко, което искам
  • "ала не знаех, че и през комина
    оставя късче щастие у нас."
    !!!
    Щом е останало това "късче" животът не е илюзия!
    Поздрави - прекрасен стих!

  • Пишеш много добре. Според мен можеш малко да изчистиш нещата си, но пък пишеш в стил, в който аз съм безпомощен, та мнението ми не е меродавно.
  • Аплодисменти и от мен,невероятен стих.Описал си мислите на много хора...
  • Нямам думи !Великолепие! Невероятен стих!Аплодирам те!
  • как премина през мен...много е! Поздрав, Иво!
    знам, че животът е това, което се случва, докато кроим планове, но с мечтите никой не се заиграва - имай ги!!!
  • на синджира смеее

    жес-то-ко!!!
  • Аплодисменти от мен, Ивайло!
  • Браво и от мен Иво!
    Написал си невероятен стих!
    Ще си го запазя в любими!
  • А аз се страхувам, че каквото и да кажа би звучало слабо, все пак ще кажа, че те аплодирам права. Браво, Иво!
  • Поднасям ти искрените си възхищения и браво!!!
Propuestas
: ??:??