23 oct 2022, 19:24

Димитровден

Poesía » Civil

1.1K 0 1

Димитровден

Димитровден приветства бяла зима,
студът се стеле тихо по земята.
Завивка топла и искри в комина,
уют и топлина са зад вратата.

Димитровчето нежно в цвят лилав
окичило кокетно селски двор.
А хризантемата с лиричен нрав
любува се на китния простор.

Димитровден с хелениум обвит
и енчец, като снажен фойерверк.
Макар да си студен и мразовит
не бих те дал за майсторски плейбек.

Димитровден от есен изтъкан
понесъл гордо зимната вълна.
От слънчеви усмивки си огрян,
макар разпънал зимните платна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9