Динокрит* говори:
Пиша стихче и не зная
що от Пътя си желая.
К`ъв е смисълът от него -
и дали това е его?
Още чудя се за нещо,
то чегърта ме зловещо -
що ми трябва съвършенство,
кат` не носи ми блаженство?
Що не искам да умирам,
а пък смисъл не намирам?
Що девойките горещи
се не палят като свещи?
Що са дълги ми краката,
като лъже ми устата?
Що ме кучето не лае,
като храня го и знае?
Що е мечката преяла,
а хорце е не играла?
Що е сляпа любовта ми,
като вижда ме жена ми?
Ако злото не намирам,
що го мисля и не спирам?
Ако дрехите посрещам,
що за друго се оглеждам?
Още много ще се питам,
ще пътувам и ще скитам.
Много почви ще обходя -
доста дълъг е животът!
* Лирическо отклонение: Динокрит Пангейски е най-древният, познат на човечеството и динозавърството, философ. Роден е в Пангея. Живял е преди около 1 500 000 000 преди новата ера. Основател е на древния Гущеризъм и остава в историята с въпроса "Ако ние (динозаврите) сме най-могъщите същества на вселената, съществува ли нещо, което да може да ни изтреби?". Така и не доживява, за да отговори. Негови известни ученици и последователи са ТиРекстотел, Трицерократ и ВелоСокраптор
© Сандостен Калций Todos los derechos reservados