Динокрит* говори:

Пиша стихче и не зная

що от Пътя си желая.

К`ъв е смисълът от него -

и дали това е его?

Още чудя се за нещо,

то чегърта ме зловещо -

що ми трябва съвършенство,

кат` не носи ми блаженство?

Що не искам да умирам,

а пък смисъл не намирам?

Що девойките горещи

се не палят като свещи?

Що са дълги ми краката,

като лъже ми устата?

Що ме кучето не лае,

като храня го и знае?

Що е мечката преяла,

а хорце е не играла?

Що е сляпа любовта ми,

като вижда ме жена ми?

Ако злото не намирам,

що го мисля и не спирам?

Ако дрехите посрещам,

що за друго се оглеждам?

Още много ще се питам,

ще пътувам и ще скитам.

Много почви ще обходя -

доста дълъг е животът!

* Лирическо отклонение: Динокрит Пангейски е най-древният, познат на човечеството и динозавърството, философ. Роден е в Пангея. Живял е преди около 1 500 000 000 преди новата ера. Основател е на древния Гущеризъм и остава в историята с въпроса "Ако ние (динозаврите) сме най-могъщите същества на вселената, съществува ли нещо, което да може да ни изтреби?". Така и не доживява, за да отговори. Негови известни ученици и последователи са ТиРекстотел, Трицерократ и ВелоСокраптор