4 jul 2018, 13:22

Динозаври

  Poesía
2K 3 9

Ние, динозаврите, сме тук.

Знаем, че сме доста ретро, диви.

Въпреки, напротив и напук,

ние, динозаврите, сме живи.

 

Виждаме във вашите очи

доста снизхождение, насмешка,

Даже укор в погледа личи

и ни обявявате за грешка.

 

Страдаме, че всичко се руши –

ценности, традиции, култура...

С болка стенат нашите души,

а пък вие пращате ни в юра.

 

Пясъкът на времето тече.

Сигурно и вас, потомци мили,

някой палав внук ще нарече

изкопаеми птеродактили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Кръговратът на живота - много истина и болка...
  • Върти се колелото, въртииииииии.......
  • Финалът изразява увереността, че всяко ново поколение е по-съвършено от предходното.
    Сигурно е така, за да има развитие...
    Поздрав!
  • Определено ми хареса! Наистина, докато "пясъкът на времето тече", какви ли бихме изглеждали в очите на тези динозаври въпрекисти /"въпреки, напротив и напук"/?

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...