4 jul 2018, 13:22

Динозаври

  Poesía
2K 3 9

Ние, динозаврите, сме тук.

Знаем, че сме доста ретро, диви.

Въпреки, напротив и напук,

ние, динозаврите, сме живи.

 

Виждаме във вашите очи

доста снизхождение, насмешка,

Даже укор в погледа личи

и ни обявявате за грешка.

 

Страдаме, че всичко се руши –

ценности, традиции, култура...

С болка стенат нашите души,

а пък вие пращате ни в юра.

 

Пясъкът на времето тече.

Сигурно и вас, потомци мили,

някой палав внук ще нарече

изкопаеми птеродактили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Кръговратът на живота - много истина и болка...
  • Върти се колелото, въртииииииии.......
  • Финалът изразява увереността, че всяко ново поколение е по-съвършено от предходното.
    Сигурно е така, за да има развитие...
    Поздрав!
  • Определено ми хареса! Наистина, докато "пясъкът на времето тече", какви ли бихме изглеждали в очите на тези динозаври въпрекисти /"въпреки, напротив и напук"/?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...