4 июл. 2018 г., 13:22

Динозаври

2K 3 9

Ние, динозаврите, сме тук.

Знаем, че сме доста ретро, диви.

Въпреки, напротив и напук,

ние, динозаврите, сме живи.

 

Виждаме във вашите очи

доста снизхождение, насмешка,

Даже укор в погледа личи

и ни обявявате за грешка.

 

Страдаме, че всичко се руши –

ценности, традиции, култура...

С болка стенат нашите души,

а пък вие пращате ни в юра.

 

Пясъкът на времето тече.

Сигурно и вас, потомци мили,

някой палав внук ще нарече

изкопаеми птеродактили.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Кръговратът на живота - много истина и болка...
  • Върти се колелото, въртииииииии.......
  • Финалът изразява увереността, че всяко ново поколение е по-съвършено от предходното.
    Сигурно е така, за да има развитие...
    Поздрав!
  • Определено ми хареса! Наистина, докато "пясъкът на времето тече", какви ли бихме изглеждали в очите на тези динозаври въпрекисти /"въпреки, напротив и напук"/?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...