Ние, динозаврите, сме тук.
Знаем, че сме доста ретро, диви.
Въпреки, напротив и напук,
ние, динозаврите, сме живи.
Виждаме във вашите очи
доста снизхождение, насмешка,
Даже укор в погледа личи
и ни обявявате за грешка.
Страдаме, че всичко се руши –
ценности, традиции, култура...
С болка стенат нашите души,
а пък вие пращате ни в юра.
Пясъкът на времето тече.
Сигурно и вас, потомци мили,
някой палав внук ще нарече
изкопаеми птеродактили.
© Васил Иванов All rights reserved.