Jul 4, 2018, 1:22 PM

Динозаври

  Poetry
2K 3 9

Ние, динозаврите, сме тук.

Знаем, че сме доста ретро, диви.

Въпреки, напротив и напук,

ние, динозаврите, сме живи.

 

Виждаме във вашите очи

доста снизхождение, насмешка,

Даже укор в погледа личи

и ни обявявате за грешка.

 

Страдаме, че всичко се руши –

ценности, традиции, култура...

С болка стенат нашите души,

а пък вие пращате ни в юра.

 

Пясъкът на времето тече.

Сигурно и вас, потомци мили,

някой палав внук ще нарече

изкопаеми птеродактили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Кръговратът на живота - много истина и болка...
  • Върти се колелото, въртииииииии.......
  • Финалът изразява увереността, че всяко ново поколение е по-съвършено от предходното.
    Сигурно е така, за да има развитие...
    Поздрав!
  • Определено ми хареса! Наистина, докато "пясъкът на времето тече", какви ли бихме изглеждали в очите на тези динозаври въпрекисти /"въпреки, напротив и напук"/?

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...