22 dic 2010, 14:25

Дипли облаци бели небето 

  Poesía » De amor
662 0 5

Дипли облаци бели небето.
На дланта ми е кацнала птица.
Не сънувам ли, Господи!?
Той до мен е и с мене танцува.

На ръцете си мъжки ме носи,
а в косите ми полет занизва.
Аз летя, вече знам, не сънувам.
Този полет е звън от вълшебства.

Длани сплитаме в китка от обич.
Устни шепотни - птича целувка.
Щом любов е, то е за вечност,
а раздяла не значи забрава.

Наваляват по нас маргаритки
със листенца от пролетни сълзи,
аз без думи му казвам "Обичам"
и потъвам във топла прегръдка.

Да обичам и да бъда обичана
e най-голямото чудо Любов!
Този полет е танц за двамина,
като птичия пролетен зов.

 

и моят Коледен поздрав за всички откровенци (който случайно вчера намерих в нета:)  

http://www.vbox7.com/play:61e6290a

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??