22 дек. 2010 г., 14:25

Дипли облаци бели небето

855 0 5

Дипли облаци бели небето.
На дланта ми е кацнала птица.
Не сънувам ли, Господи!?
Той до мен е и с мене танцува.

На ръцете си мъжки ме носи,
а в косите ми полет занизва.
Аз летя, вече знам, не сънувам.
Този полет е звън от вълшебства.

Длани сплитаме в китка от обич.
Устни шепотни - птича целувка.
Щом любов е, то е за вечност,
а раздяла не значи забрава.

Наваляват по нас маргаритки
със листенца от пролетни сълзи,
аз без думи му казвам "Обичам"
и потъвам във топла прегръдка.

Да обичам и да бъда обичана
e най-голямото чудо Любов!
Този полет е танц за двамина,
като птичия пролетен зов.

 

и моят Коледен поздрав за всички откровенци (който случайно вчера намерих в нета:)  

http://www.vbox7.com/play:61e6290a

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...