Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
22.12.2010 г., 14:25 ч.

Дипли облаци бели небето 

  Поезия » Любовна
672 0 5

Дипли облаци бели небето.
На дланта ми е кацнала птица.
Не сънувам ли, Господи!?
Той до мен е и с мене танцува.

На ръцете си мъжки ме носи,
а в косите ми полет занизва.
Аз летя, вече знам, не сънувам.
Този полет е звън от вълшебства.

Длани сплитаме в китка от обич.
Устни шепотни - птича целувка.
Щом любов е, то е за вечност,
а раздяла не значи забрава.

Наваляват по нас маргаритки
със листенца от пролетни сълзи,
аз без думи му казвам "Обичам"
и потъвам във топла прегръдка.

Да обичам и да бъда обичана
e най-голямото чудо Любов!
Този полет е танц за двамина,
като птичия пролетен зов.

 

и моят Коледен поздрав за всички откровенци (който случайно вчера намерих в нета:)  

http://www.vbox7.com/play:61e6290a

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??