22 ene 2011, 13:11

Диптих... 

  Poesía
737 0 16

                                                       ... hangisi önce kırıldı, hangisi sağlam kaldı...

 

 

Той краде междуредия

от неказани истини

прави от тях хвърчила

и ги пуска към нищото…

 

нощем стрива звездите

да светят в очите ми

и заглъхва в съня

да затопли огнището…

 

има седем ръце –

с по една да ме води

по пътеките денем

всред шумни тълпи…

 

а понякога даже

насън ми говори

и закърпва плътта ми

когато боли…

 

все рисува в клавишите

стихнали ноти

и когато съм празна

на прага звучи…

 

в закъснели милувки

покълва по пръстите

и безмълвно по струните

обич мълви…

                                     

… и краде междуредия от неказани истини…

 

… после бавно ги вплита

в незряща вина…

 

… и попива понякога

взора ми с устните

на избрулила

себе си

         тиха

           сълза…

 

… Споменът….

 

 

***

 

Тя седи срещу мен

и опипва косите ми

с изтънели до скъсване длани…

                    

вплита бавно умора по пръстите

и повива нозете –

издраните…

                          

вдишва жадно обречени мисли

по които са свили гнездо неми птици

 

и пришива от кръпки живота ми

и до залез твори ме в илици…

 

… закопчава към тях тихи утрини

в малки шепи вина – сляпа вяра

 

… а отдавна заглъхнал е споменът

и пристъпва на пръсти към мрака…

 

и когато си тръгвам заспива…

в празни клони посоки бродира

 

... седи срещу мен

опипва косите

и плътта ми

до болка

раздира…

 

... Тъгата…

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??