Диптих...
... hangisi önce kırıldı, hangisi sağlam kaldı...
Той краде междуредия
от неказани истини
прави от тях хвърчила
и ги пуска към нищото…
нощем стрива звездите
да светят в очите ми
и заглъхва в съня
да затопли огнището…
има седем ръце –
с по една да ме води
по пътеките денем
всред шумни тълпи…
а понякога даже
насън ми говори
и закърпва плътта ми
когато боли…
все рисува в клавишите
стихнали ноти
и когато съм празна
на прага звучи…
в закъснели милувки
покълва по пръстите
и безмълвно по струните
обич мълви…
… и краде междуредия от неказани истини…
… после бавно ги вплита
в незряща вина…
… и попива понякога
взора ми с устните
на избрулила
себе си
тиха
сълза…
… Споменът….
***
Тя седи срещу мен
и опипва косите ми
с изтънели до скъсване длани…
вплита бавно умора по пръстите
и повива нозете –
издраните…
вдишва жадно обречени мисли
по които са свили гнездо неми птици
и пришива от кръпки живота ми
и до залез твори ме в илици…
… закопчава към тях тихи утрини
в малки шепи вина – сляпа вяра
… а отдавна заглъхнал е споменът
и пристъпва на пръсти към мрака…
и когато си тръгвам заспива…
в празни клони посоки бродира
... седи срещу мен
опипва косите
и плътта ми
до болка
раздира…
... Тъгата…
