Диптих: Химни  на Радостта

1.

Великата безкрайност ме подема

на своита крила със дързостта –

а аз съм стих от светлата поема

която тук повтаря Вечността!...

И аз съм струна дръпната от Вятър

отронила възторжен, чуден звук –

с нестихващата песен на водата

столетия не отзвучали тук!...

И аз съм син на синята стихия,

а моят дух кръжи над нея горд:

тържествено – тревожен тук се вие

от векове  далечни  в див акорд!...

2.           

Вълшебницо, така стори та всеки

ден в тебе да се влюбвам пак и пак!...

Не искам дни от скука тъжно леки

на Времето в препускащия бяг!...

И всеки ден аз искам да изстрадвам

вълшебството на твоята Любов –

на всяка кратка среща да се радвам,

за дългата раздяла все готов...

Омайнице, така стори та всеки

ден в моя нереален календар

да бъде пръв от нине и до веки

и все да преоткривам твоя чар!...

И всеки ден аз искам, разтревожен

на твоята Любов във Утринта,

очите ти да срещам, с цвят възможен

единствено за влюбена Жена!...

Чаровнице, стори така та всеки

ден в тебе да се влюбвам пак и пак

и Чудото на Любовта да свети,

да мами вечно, но и сочи Бряг!...    

Едно време в Индийски океан