Диптих: Химни на Радостта
1.
Великата безкрайност ме подема
на своита крила със дързостта –
а аз съм стих от светлата поема
която тук повтаря Вечността!...
И аз съм струна дръпната от Вятър
отронила възторжен, чуден звук –
с нестихващата песен на водата
столетия не отзвучали тук!...
И аз съм син на синята стихия,
а моят дух кръжи над нея горд:
тържествено – тревожен тук се вие
от векове далечни в див акорд!...
2.
Вълшебницо, така стори та всеки
ден в тебе да се влюбвам пак и пак!...
Не искам дни от скука тъжно леки
на Времето в препускащия бяг!...
И всеки ден аз искам да изстрадвам
вълшебството на твоята Любов –
на всяка кратка среща да се радвам,
за дългата раздяла все готов...
Омайнице, така стори та всеки
ден в моя нереален календар
да бъде пръв от нине и до веки
и все да преоткривам твоя чар!...
И всеки ден аз искам, разтревожен
на твоята Любов във Утринта,
очите ти да срещам, с цвят възможен
единствено за влюбена Жена!...
Чаровнице, стори така та всеки
ден в тебе да се влюбвам пак и пак
и Чудото на Любовта да свети,
да мами вечно, но и сочи Бряг!...
Едно време в Индийски океан
© Коста Качев Всички права запазени