21 ene 2015, 20:50

Диря

  Poesía
506 0 2

 

 

 

     Живея в паралелни светове

     на спокойствие и стрес,

     на радост и на мъка,

     на любов и омраза,

     на живот и на смърт,

     все така от днес за утре...

     Балансирам по въже, 

     което знам, ще се скъса -

     още днес, а може би утре

     или някога още по-късно...

     Какво значение има?

     Взел съм, дал съм -

     дали поне 

     оставил съм диря...?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бих добавил - "живея в паралелни /анти/светове." Разкъсващи душата полярности и няма покой и изход за нея. А в единното информационно поле следа винаги се оставя, защото то е полето на следите и в него те пребъдват.

    Много хубаво и интригуващо стихотворение си написал, Валентине.
    Кратко, но силно замислящо. Всички се движим по отбелязаното от теб въже!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...