valqka (Валентин Василев)
8 515

21.01.2015 г., 20:50

Диря

Поезия

505 0 2

Живея в паралелни светове

на спокойствие и стрес,

на радост и на мъка,

на любов и омраза,

на живот и на смърт,

все така от днес за утре...

Балансирам по въже,

което знам, ще се скъса -

още днес, а може би утре

или някога още по-късно...

Какво значение има?

Взел съм, дал съм -

дали поне

оставил съм диря...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Бих добавил - "живея в паралелни /анти/светове." Разкъсващи душата полярности и няма покой и изход за нея. А в единното информационно поле следа винаги се оставя, защото то е полето на следите и в него те пребъдват.

Много хубаво и интригуващо стихотворение си написал, Валентине.
Кратко, но силно замислящо. Всички се движим по отбелязаното от теб въже!

2015-01-23T17:26:26+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2015-01-22T15:50:53+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0