21.01.2015 г., 20:50

Диря

504 0 2

 

 

 

     Живея в паралелни светове

     на спокойствие и стрес,

     на радост и на мъка,

     на любов и омраза,

     на живот и на смърт,

     все така от днес за утре...

     Балансирам по въже, 

     което знам, ще се скъса -

     още днес, а може би утре

     или някога още по-късно...

     Какво значение има?

     Взел съм, дал съм -

     дали поне 

     оставил съм диря...?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бих добавил - "живея в паралелни /анти/светове." Разкъсващи душата полярности и няма покой и изход за нея. А в единното информационно поле следа винаги се оставя, защото то е полето на следите и в него те пребъдват.

    Много хубаво и интригуващо стихотворение си написал, Валентине.
    Кратко, но силно замислящо. Всички се движим по отбелязаното от теб въже!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...