21 янв. 2015 г., 20:50

Диря

508 0 2

 

 

 

     Живея в паралелни светове

     на спокойствие и стрес,

     на радост и на мъка,

     на любов и омраза,

     на живот и на смърт,

     все така от днес за утре...

     Балансирам по въже, 

     което знам, ще се скъса -

     още днес, а може би утре

     или някога още по-късно...

     Какво значение има?

     Взел съм, дал съм -

     дали поне 

     оставил съм диря...?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бих добавил - "живея в паралелни /анти/светове." Разкъсващи душата полярности и няма покой и изход за нея. А в единното информационно поле следа винаги се оставя, защото то е полето на следите и в него те пребъдват.

    Много хубаво и интригуващо стихотворение си написал, Валентине.
    Кратко, но силно замислящо. Всички се движим по отбелязаното от теб въже!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...