Живея в паралелни светове
на спокойствие и стрес,
на радост и на мъка,
на любов и омраза,
на живот и на смърт,
все така от днес за утре...
Балансирам по въже,
което знам, ще се скъса -
още днес, а може би утре
или някога още по-късно...
Какво значение има?
Взел съм, дал съм -
дали поне
оставил съм диря...?
© Валентин Василев Все права защищены
Много хубаво и интригуващо стихотворение си написал, Валентине.
Кратко, но силно замислящо. Всички се движим по отбелязаното от теб въже!