13 jul 2011, 22:26

Дисбаланс

  Poesía
673 0 0

 

Какво ако животът е един случаен процеп

във времето, което

                                 е без край и без начало.

И какво ако духът ни е един безсмислен опит

да влеем пълнота в безсилното си тяло.

 

Дали е вярата ни камък, който ще да тегне

върху гърдите ни до болка: от него сме приклещени.

Светът се умори да прави обиколки

около Слънцето и вече

                                          си търси свои заместници.

 

Всеки небосклон обаче

                                        нуждае се от разтоварване.

И звездите падащи съвсем не са явление,

което подлежи на дълго съзерцаване,

а на оплаквачи

                           с минорни песнопения.

 

Какво ако животът ни съвсем не е случаен

и всичко е докрай... И всичко е наистина.

Какво ако делата ни са вик на глашатай,

който е нелеп

                        и затова – потиснат.

 

В различен ден и час, с все същите условности,

ще навестим безброй ,,другари’’ в ангелското войнство.

И вместо мед и вино, ще гълтат те шамари,

защото прошката не е

                                       дотам човешко свойство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....