Какво ако животът е един случаен процеп

във времето, което

                                 е без край и без начало.

И какво ако духът ни е един безсмислен опит

да влеем пълнота в безсилното си тяло.

Дали е вярата ни камък, който ще да тегне

върху гърдите ни до болка: от него сме приклещени.

Светът се умори да прави обиколки

около Слънцето и вече

                                          си търси свои заместници.

Всеки небосклон обаче

                                        нуждае се от разтоварване.

И звездите падащи съвсем не са явление,

което подлежи на дълго съзерцаване,

а на оплаквачи

                           с минорни песнопения.

Какво ако животът ни съвсем не е случаен

и всичко е докрай... И всичко е наистина.

Какво ако делата ни са вик на глашатай,

който е нелеп

                        и затова – потиснат.

В различен ден и час, с все същите условности,

ще навестим безброй ,,другари’’ в ангелското войнство.

И вместо мед и вино, ще гълтат те шамари,

защото прошката не е

                                       дотам човешко свойство.