13.07.2011 г., 22:26

Дисбаланс

671 0 0

 

Какво ако животът е един случаен процеп

във времето, което

                                 е без край и без начало.

И какво ако духът ни е един безсмислен опит

да влеем пълнота в безсилното си тяло.

 

Дали е вярата ни камък, който ще да тегне

върху гърдите ни до болка: от него сме приклещени.

Светът се умори да прави обиколки

около Слънцето и вече

                                          си търси свои заместници.

 

Всеки небосклон обаче

                                        нуждае се от разтоварване.

И звездите падащи съвсем не са явление,

което подлежи на дълго съзерцаване,

а на оплаквачи

                           с минорни песнопения.

 

Какво ако животът ни съвсем не е случаен

и всичко е докрай... И всичко е наистина.

Какво ако делата ни са вик на глашатай,

който е нелеп

                        и затова – потиснат.

 

В различен ден и час, с все същите условности,

ще навестим безброй ,,другари’’ в ангелското войнство.

И вместо мед и вино, ще гълтат те шамари,

защото прошката не е

                                       дотам човешко свойство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...