13.07.2011 г., 22:26

Дисбаланс

672 0 0

 

Какво ако животът е един случаен процеп

във времето, което

                                 е без край и без начало.

И какво ако духът ни е един безсмислен опит

да влеем пълнота в безсилното си тяло.

 

Дали е вярата ни камък, който ще да тегне

върху гърдите ни до болка: от него сме приклещени.

Светът се умори да прави обиколки

около Слънцето и вече

                                          си търси свои заместници.

 

Всеки небосклон обаче

                                        нуждае се от разтоварване.

И звездите падащи съвсем не са явление,

което подлежи на дълго съзерцаване,

а на оплаквачи

                           с минорни песнопения.

 

Какво ако животът ни съвсем не е случаен

и всичко е докрай... И всичко е наистина.

Какво ако делата ни са вик на глашатай,

който е нелеп

                        и затова – потиснат.

 

В различен ден и час, с все същите условности,

ще навестим безброй ,,другари’’ в ангелското войнство.

И вместо мед и вино, ще гълтат те шамари,

защото прошката не е

                                       дотам човешко свойство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...