6 abr 2006, 11:29

ДИСКОТЕКА В ПЛАНИНАТА

  Poesía
720 0 1

 На К.К.

 

Нощ.

Разноцветна от светлини.

Хора танцуват.

Около мен

от различни страни.

Музика. Различна.

Песни.

Познати и непознати.

С и без смисъл.

Забавни.

Децибели обгръщащи.

А аз се чувствам опустошен.

Това защо ли се случи на мен?

Слагам край на всичко това,

но не и на любовта - тя

главното е за мен на светa

въпреки,

че печелят всичко

обикновено парите

или у нас - чужденците.

 

Нощ.

Разноцветна от светлини.

На другата сутрин,

към страната си преди да замине,

пред всички, за часовете

приятно с нея отминали,

вежливо той благодари.

Какво е било, аз не зная

и не ме интересува дори.

Отдавна няма смисъл за мен.

Човек е Тя най-обикновен.

За сексапилната красота

не трябва да се кори.

Така своето щастие търси

или просто - чужди пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...