На К.К.
Нощ.
Разноцветна от светлини.
Хора танцуват.
Около мен
от различни страни.
Музика. Различна.
Песни.
Познати и непознати.
С и без смисъл.
Забавни.
Децибели обгръщащи.
А аз се чувствам опустошен.
Това защо ли се случи на мен?
Слагам край на всичко това,
но не и на любовта - тя
главното е за мен на светa
въпреки,
че печелят всичко
обикновено парите
или у нас - чужденците.
Нощ.
Разноцветна от светлини.
На другата сутрин,
към страната си преди да замине,
пред всички, за часовете
приятно с нея отминали,
вежливо той благодари.
Какво е било, аз не зная
и не ме интересува дори.
Отдавна няма смисъл за мен.
Човек е Тя най-обикновен.
За сексапилната красота
не трябва да се кори.
Така своето щастие търси
или просто - чужди пари.
© Вили Тодоров Всички права запазени