15 feb 2014, 22:02

Дисонанси

  Poesía » Otra
983 0 2

***

Самотен лист 

далеч от гнилостта и развалата

смело се държа на клона...

подгони го тя 

бърза да дойде  

в зелено... а

сърцето ми  - цяло е

натрупа се забравено 

скъпи

щеш ли в зелено с мен да нагазиш...

 

***

Днес е друго майското небе

във всяка локва се оглежда

чаровно раздипля душата

за пиянство и безумия...

само очакване  

пак и пак

облаци тропат по тялото сатенено  

сълзù

и сгушило моята горест

изсипва по врата ми хладни капки

зелен глас рехаво тропосва

шепота 

в мокро

и май увисва в очите

с вкуса на дъждовна вода...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...