15 feb 2014, 22:02

Дисонанси

  Poesía » Otra
986 0 2

***

Самотен лист 

далеч от гнилостта и развалата

смело се държа на клона...

подгони го тя 

бърза да дойде  

в зелено... а

сърцето ми  - цяло е

натрупа се забравено 

скъпи

щеш ли в зелено с мен да нагазиш...

 

***

Днес е друго майското небе

във всяка локва се оглежда

чаровно раздипля душата

за пиянство и безумия...

само очакване  

пак и пак

облаци тропат по тялото сатенено  

сълзù

и сгушило моята горест

изсипва по врата ми хладни капки

зелен глас рехаво тропосва

шепота 

в мокро

и май увисва в очите

с вкуса на дъждовна вода...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...