15 feb 2014, 22:02

Дисонанси 

  Poesía » Otra
624 0 2

***

Самотен лист 

далеч от гнилостта и развалата

смело се държа на клона...

подгони го тя 

бърза да дойде  

в зелено... а

сърцето ми  - цяло е

натрупа се забравено 

скъпи

щеш ли в зелено с мен да нагазиш...

 

***

Днес е друго майското небе

във всяка локва се оглежда

чаровно раздипля душата

за пиянство и безумия...

само очакване  

пак и пак

облаци тропат по тялото сатенено  

сълзù

и сгушило моята горест

изсипва по врата ми хладни капки

зелен глас рехаво тропосва

шепота 

в мокро

и май увисва в очите

с вкуса на дъждовна вода...

 

 

 

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??