Дисонанси
***
Самотен лист
далеч от гнилостта и развалата
смело се държа на клона...
подгони го тя
бърза да дойде
в зелено... а
сърцето ми - цяло е
натрупа се забравено
скъпи
щеш ли в зелено с мен да нагазиш...
***
Днес е друго майското небе
във всяка локва се оглежда
чаровно раздипля душата
за пиянство и безумия...
само очакване
пак и пак
облаци тропат по тялото сатенено
сълзù
и сгушило моята горест
изсипва по врата ми хладни капки
зелен глас рехаво тропосва
шепота
в мокро
и май увисва в очите
с вкуса на дъждовна вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
