23 may 2015, 1:24

Дистанция

  Poesía » Otra
921 1 2

Омръзнахте ми всички до един!

Не мога да ви гледам как се виете

и гърчите за сан, за пост, за чин!

А даже и не можете да пиете!

 

До мозъка на костите ви знам.

Особено когато се наквасите.

Тогава сте "върховни" - а за срам

не случвате и пътя между масите.

 

Усещам как направо ме е гнус

от вас, ала такава е играта...

Естествено и аз не съм Исус,

но сам не съм си плюл върху сурата.

 

Е, в ниското съм, долу! Но това

ми носи свръхприятното усещане,

че моята си, твърдата глава,

все още си е същата на плещите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истината, каквато е. Почитания и честит празник!
  • Планински, твърдите глави крепят този наш свят, май...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...