10 nov 2008, 11:08

Див

  Poesía
673 0 0
Свободен летиш със орлови очи.
Свободен крещиш с разкривени усти.

Вълчият вой слуха пробожда ти.
Летният зной страха див пропъжда ти.

Спокоен крачиш из ароматни гори.
Дълбоко вдъхваш си борови игли.

Нежно целуваш тези земи.
Бавно прегръщаш красотата ми.

Сладко замаян губиш тези следи
и танцуваш към гибелта си.

Мрак безпощаден ръцете обгръща ти.
Студ тъй катранен очите избожда ти.

И ето, лети с вълчи скок дяволът
и впива дълбоко белите зъби в тялото.

Плътта ти разкъсва се.
Душата откъсва се.
Животът изплъзва се.

Вълчицата майка днес с дъщеря си горда е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рен Леан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....