korsar (Мимо Николов)
527 155
23 oct 2008, 12:45

Див мед 

  Poesía
394 0 5

               ДИВ МЕД

Тогава изядохме дивия мед,

който пръв събират пчелите.

Там стопихме телата от лед

и викът ни прониза горите.

След години взехме от стария,

утаен във килийки от злато.

Огънят в нас се разгаряше.

И всички сезони станаха лято.

Медът отдавна е вече изкраден.

Пустее, захвърлен, медният съд.

На дъното остана восъкът хладен –

сякаш изстинала плът…

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??