korsar (Мимо Николов)
526 155
Oct 23, 2008, 12:45 PM

Див мед 

  Poetry
485 0 5
ДИВ МЕД
Тогава изядохме дивия мед,
който пръв събират пчелите.
Там стопихме телата от лед
и викът ни прониза горите.
След години взехме от стария,
утаен във килийки от злато.
Огънят в нас се разгаряше.
И всички сезони станаха лято.
Медът отдавна е вече изкраден.
Пустее, захвърлен, медният съд.
На дъното остана восъкът хладен – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??