korsar (Мимо Николов)
527 155
Oct 23, 2008, 12:45 PM

Див мед 

  Poetry
401 0 5

               ДИВ МЕД

Тогава изядохме дивия мед,

който пръв събират пчелите.

Там стопихме телата от лед

и викът ни прониза горите.

След години взехме от стария,

утаен във килийки от злато.

Огънят в нас се разгаряше.

И всички сезони станаха лято.

Медът отдавна е вече изкраден.

Пустее, захвърлен, медният съд.

На дъното остана восъкът хладен –

сякаш изстинала плът…

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??