ДИВ МЕД
Тогава изядохме дивия мед,
който пръв събират пчелите.
Там стопихме телата от лед
и викът ни прониза горите.
След години взехме от стария,
утаен във килийки от злато.
Огънят в нас се разгаряше.
И всички сезони станаха лято.
Медът отдавна е вече изкраден.
Пустее, захвърлен, медният съд.
На дъното остана восъкът хладен –
сякаш изстинала плът…
© Мимо Николов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
