Див мед
ДИВ МЕД
Тогава изядохме дивия мед,
който пръв събират пчелите.
Там стопихме телата от лед
и викът ни прониза горите.
След години взехме от стария,
утаен във килийки от злато.
Огънят в нас се разгаряше.
И всички сезони станаха лято.
Медът отдавна е вече изкраден.
Пустее, захвърлен, медният съд.
На дъното остана восъкът хладен –
сякаш изстинала плът…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
