korsar (Мимо Николов)
526 155
23 окт. 2008 г., 12:45

Див мед 

  Поэзия
414 0 5

               ДИВ МЕД

Тогава изядохме дивия мед,

който пръв събират пчелите.

Там стопихме телата от лед

и викът ни прониза горите.

След години взехме от стария,

утаен във килийки от злато.

Огънят в нас се разгаряше.

И всички сезони станаха лято.

Медът отдавна е вече изкраден.

Пустее, захвърлен, медният съд.

На дъното остана восъкът хладен –

сякаш изстинала плът…

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??