31 jul 2007, 11:01

Дива

  Poesía
906 0 9
Вчера срещнах чудна дива!
Със походка похотлива,

грациозна, като котка,
абе, казвам ви, с Походка,

съвършена, елегантна,
влезе тя във ресторанта...

Още ми е пред очите
тази дива даровита,

недостъпна и красива,
по която похотливо
снощи зяпаше с мерак
искрен, целият рояк
от мъже във ресторанта.
Зарад нея мой`та кранта
се превърна във Пегас,
буйно рипна във екстаз
и сънувах цяла нощ
тази прелест... Ах, разкош!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всъщност, Креми, този стих бе провокиран точно от "Любовни премеждия" и се появи за пръв път там като коментар. Сега просто го преработих малко, за да придобие изглед на самостоятелна творба, но заслугата за раждането му е изцяло на Ради!
  • Хеххехе*
    Моя приятелка написа подобен стих!
    Виж-Radi (Рада Ангелова)- Любовни премеждия
    Доста се посмяхме, а и ти сега ме зарази наново!
  • Успех, Вили! Дано да срещнеш по-красива дива... и да не се разминете
  • Точно затова трябва да се ходи по ресторантите, а не да се дреме в къщи! Излизам от сайта сега и ... тръгвам и аз!
  • Още сънувам, Мая!
    Благодаря на всички!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...