31.07.2007 г., 11:01

Дива

900 0 9
Вчера срещнах чудна дива!
Със походка похотлива,

грациозна, като котка,
абе, казвам ви, с Походка,

съвършена, елегантна,
влезе тя във ресторанта...

Още ми е пред очите
тази дива даровита,

недостъпна и красива,
по която похотливо
снощи зяпаше с мерак
искрен, целият рояк
от мъже във ресторанта.
Зарад нея мой`та кранта
се превърна във Пегас,
буйно рипна във екстаз
и сънувах цяла нощ
тази прелест... Ах, разкош!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност, Креми, този стих бе провокиран точно от "Любовни премеждия" и се появи за пръв път там като коментар. Сега просто го преработих малко, за да придобие изглед на самостоятелна творба, но заслугата за раждането му е изцяло на Ради!
  • Хеххехе*
    Моя приятелка написа подобен стих!
    Виж-Radi (Рада Ангелова)- Любовни премеждия
    Доста се посмяхме, а и ти сега ме зарази наново!
  • Успех, Вили! Дано да срещнеш по-красива дива... и да не се разминете
  • Точно затова трябва да се ходи по ресторантите, а не да се дреме в къщи! Излизам от сайта сега и ... тръгвам и аз!
  • Още сънувам, Мая!
    Благодаря на всички!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...