Дива лоза
Във тихата повърхност на росата
отново очите ти откривам.
И ставам дива, по-дива от лозата,
щом в листата ми любов попива.
Разцъфнала съм, в цветове уханни,
и сладки гроздове ще се родят.
Пропукани са устните ми жадни,
от ароматно вино ще се утолят.
С дъха на вятъра те догонвам
и обвивам силното ти тяло,
на части соковете си отронвам
в душата ти, за нежност закопняла.
Притискаш ме със топлите си длани
и въздухът край нас се нажежава.
Една сълза стеблото ми погали...
Подмладен, животът продължава...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
