24.04.2012 г., 14:06 ч.

Дива лоза 

  Поезия
1330 0 8

Във тихата повърхност на росата

отново  очите ти откривам.

И ставам дива, по-дива от лозата,

щом в листата  ми  любов попива.

 

Разцъфнала съм, в  цветове уханни,

и сладки гроздове ще се родят.

Пропукани са устните ми жадни,

от ароматно вино ще се утолят.

 

С дъха на вятъра  те догонвам

и обвивам силното ти тяло,

на части соковете си отронвам

в душата ти, за нежност закопняла.

 

Притискаш ме със топлите си длани

и въздухът край нас се нажежава.

Една сълза стеблото ми погали...

Подмладен, животът продължава...

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??