Дива луна
със облаци
в плащ се загръща...
Дива музика
диво стене
зад диви стени...
Диви мисли
отново във мене се връщат...
Диво вика ме някой
– Не тръгвай! Ела! Остани!
С дива ярост
аз диво воювам с ума си...
Дива болка
пак мрежите диво плете...
Диви свещи
диво гаснат по дървени маси...
Диво вика
от детството малко дете...
Диви спомени
в мен разбушувани вият
като вълци
със своя безмилостен вой...
С дива жажда
и страст от живота аз пия...
И - заситен -
намирам най-сетне покой...
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados
Поздрав и от мен!