Диви лебеди
(от поетичния цикъл "Приказни мотиви")
В талигата на скърцащото Време
седи Елиза. Плаче и плете...
До нея са копривените ризи.
Наоколо гъмжи от гласове:
- Магьосница!Престъпница!На клада!
А тя мълчи - по-бледа от смъртта,
с която искат да я изненадат.
Слугите ù не могат да простят,
че тя е извисила тайни цели
дори над майчиния си инстинкт!
И слепи - не успяват да се мерят
с това, чиято сила я крепи.
Не ù достига още малко време,
за да изпълни тежкия си дълг...
Долитат диви лебеди!Белеят!
Тревожно над съдбата ù кръжат!
Копривата гори върху крилете.
Перата падат... от човешка плът.
И някой извисява писък: - Спрете!
За саможертвата ù няма съд!
........................................................
Елиза - босоногата принцеса,
сродява още птичите ята
с човешките проблеми на растежа.
Копривата възражда любовта!
© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados
Благодаря!