29 ago 2009, 12:04

DJ

  Poesía
672 0 4

Последен танц. Последното парче
на дансинга е вече отшумяло.
Ти вкарваш малка водка и кафе
в душата си, изчерпана нацяло.

Очите си затваряш - светлини.
Безстрастен черен куфар се отваря
и плочите прибираш в него ти,
че утре вечер пак ще се раздаваш.

Животът ти - поливинил и скреч.
Сърцето ритъма на бийта хвана.
Душата си раздаде, но далеч,
далеч, уви, от любовта остана.

А много, много имаше до теб.
Но никой даже малко не изчака.
Останал сам, като продънен шлеп,
отново само мрака ще те чака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...