Aug 29, 2009, 12:04 PM

DJ

  Poetry
668 0 4

Последен танц. Последното парче
на дансинга е вече отшумяло.
Ти вкарваш малка водка и кафе
в душата си, изчерпана нацяло.

Очите си затваряш - светлини.
Безстрастен черен куфар се отваря
и плочите прибираш в него ти,
че утре вечер пак ще се раздаваш.

Животът ти - поливинил и скреч.
Сърцето ритъма на бийта хвана.
Душата си раздаде, но далеч,
далеч, уви, от любовта остана.

А много, много имаше до теб.
Но никой даже малко не изчака.
Останал сам, като продънен шлеп,
отново само мрака ще те чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...