29.08.2009 г., 12:04

DJ

669 0 4

Последен танц. Последното парче
на дансинга е вече отшумяло.
Ти вкарваш малка водка и кафе
в душата си, изчерпана нацяло.

Очите си затваряш - светлини.
Безстрастен черен куфар се отваря
и плочите прибираш в него ти,
че утре вечер пак ще се раздаваш.

Животът ти - поливинил и скреч.
Сърцето ритъма на бийта хвана.
Душата си раздаде, но далеч,
далеч, уви, от любовта остана.

А много, много имаше до теб.
Но никой даже малко не изчака.
Останал сам, като продънен шлеп,
отново само мрака ще те чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...