27 jul 2008, 21:58

Джаз самота

  Poesía » Otra
874 0 28

Вентилаторът си скърцаше

и разнасяше

из малкото пространство на стаята

своята странно

ритмична джаз хармония...

Поредната

тъжна мелодия за празната лява

половина на леглото...

И за избягалата топлина

от празните ми длани...

И за странно

подредената ми буйна коса...

Както и за

неочакването...

И за раклата с безсънни спомени...

И за тишината

във всеки ъгъл на стаята...

Както и за утрото,

намразило тези големи прозорци,

откъдето

баладично се лее тъга...

И всеки стих

плаче минорно...

Без гласове

остана ято птици...

А в мен

гордостта не побра

едничка думичка

"Ела!"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...