Джаз самота
Вентилаторът си скърцаше
и разнасяше
из малкото пространство на стаята
своята странно
ритмична джаз хармония...
Поредната
тъжна мелодия за празната лява
половина на леглото...
И за избягалата топлина
от празните ми длани...
И за странно
подредената ми буйна коса...
Както и за
неочакването...
И за раклата с безсънни спомени...
И за тишината
във всеки ъгъл на стаята...
Както и за утрото,
намразило тези големи прозорци,
откъдето
баладично се лее тъга...
И всеки стих
плаче минорно...
Без гласове
остана ято птици...
А в мен
гордостта не побра
едничка думичка
"Ела!"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
