Jul 27, 2008, 9:58 PM

Джаз самота

  Poetry » Other
870 0 28

Вентилаторът си скърцаше

и разнасяше

из малкото пространство на стаята

своята странно

ритмична джаз хармония...

Поредната

тъжна мелодия за празната лява

половина на леглото...

И за избягалата топлина

от празните ми длани...

И за странно

подредената ми буйна коса...

Както и за

неочакването...

И за раклата с безсънни спомени...

И за тишината

във всеки ъгъл на стаята...

Както и за утрото,

намразило тези големи прозорци,

откъдето

баладично се лее тъга...

И всеки стих

плаче минорно...

Без гласове

остана ято птици...

А в мен

гордостта не побра

едничка думичка

"Ела!"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...