Jul 27, 2008, 9:58 PM

Джаз самота 

  Poetry » Other
664 0 28

Вентилаторът си скърцаше

и разнасяше

из малкото пространство на стаята

своята странно

ритмична джаз хармония...

Поредната

тъжна мелодия за празната лява

половина на леглото...

И за избягалата топлина

от празните ми длани...

И за странно

подредената ми буйна коса...

Както и за

неочакването...

И за раклата с безсънни спомени...

И за тишината

във всеки ъгъл на стаята...

Както и за утрото,

намразило тези големи прозорци,

откъдето

баладично се лее тъга...

И всеки стих

плаче минорно...

Без гласове

остана ято птици...

А в мен

гордостта не побра

едничка думичка

"Ела!"...

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??