Джин с тоник в Сингапур...

(вечните моряшки истории)

... Историята дето ще разкажа,

сама на чудна приказка прилича,

че няма нужда от украса даже –

затрогваща и толкова лирична...

... Оставал ли си сам сред Необята,

подмятан от Великата стихия

и спорил ли си ти със Самотата,

то значи си повярвал във магия!...

А може би на Буря във Окото

да си видял Космическият огън,

но оцелял си затова защото:

не си запомнил Образът на Бога!...

Хазартния живот из Океаните

е вярно лудост, но опиянява –

надмогнали на разума забраните

Духът ни там със Вечност се венчава...

...На синьото Пространство във корубата –

Човешката безкрайност е минутка...

... А в Сингапур веднъж, в марѝнър клуба* –

един моряк се влюбил в проститутка...

И почва тук Историята вече –

той стискал ѝ ръката и не смеел

да я изпусне в приказната вечер...

... А в страстно темпо гънел се диджеят...

Пред тях: със джин и тоник, недокоснати,

две чаши с малки айсберги стояли...

В Душите им стихии буреносни

извивали на луди интервали...

В пленителната страст на азиатките

е Любовта обсебваща и бурна...

А тъй необясними са загадките

на красотата им миниатюрна,

че знае се: на Азия жените

във Любовта са просто ненадминати

и те са на мъжете във мечтите

във кръчмите моряшки през годините...

...Но тя, която любовта продавала,

за първи път усетила: какво е

да те обсеби сладостна забрава,

изтръпвайки при всеки допир зноен...

И някак си оказало се просто,

което си Съдбата наумила –

и Любовта като внезапен остров,

на своя бряг била ги приютила...

А в клуба и в нестихващият хаос

от препирни на толкова езици,

опивала го свежата ѝ младост

с тъгата в разширените зеници...

За нея Любовта била знамение,

че благосклонна е Съдбата, някак –

не чакайки обаче повторение

във Времето от тази нощ нататък...

... А в чашите ледът се разтопявал,

оркестърът излязъл да почива,

утихнала прегракналата врява

и тръгнала нощта да си отива.

... Тогава по брега поели боси,

той все така държал я за ръката.

Животът е създаден от въпроси,

а отговори няма и Съдбата!...

На Слънцето изплувал бавно диска,

подпалил Океана и небето –

той продължил ръката ѝ да стиска

от сляпото предчувствие обзети,

че корабът се готвел да отплава

и пратили му лодка да го вземе...

...А що Животът тъй ни отмъщава

за малкото отпуснато ни Време?!...

... Но Любовта им в кръчмите я знаят

и почва някой там да я разправя,

а всеки, стигнал малко преди края –

се спира сам и тъжно замълчава...

29.07.2017.                                           

*моряшки клуб