28 jun 2011, 22:01

Джоб

  Poesía » Otra
783 0 3

обуздавам демони

убежището в мен да намеря

и пътя

не може да няма друг път...

всичко в очите се сбира -

трупат се там и изгреви

и залези

и пълнолуния

и истини... за никого

знам - таванът е бял

от полилей няма нужда

виждам със сърцето

тишината  в джоб събрана

сгушена

с аромат на вино -  осъзната

наслада

приляга ли ми чаша вино

сомелиер

всичко е единствено - шеметно

пиянство

различно

истината ли  - нещо в мен

не достига

за да стана

врабче

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-лесно се изминава пътят, на който се знае крайната точка, защото всяка крачка те приближава към нея. Има и друг вариант. Ти да стоиш на място, а крайната точка да върви към тебе.Трудно, но не невъзможно.
    Относно врабчето... Райската птица не може да бъде врабче. Все едно да се сравни дъга с петолиние.
  • Хареса ми! Поздрав!
  • in vino veritas...Романтика,свещи
    и джобче отляво почти до сърцето.
    Така е прието щом стане горещо
    соколите бягат.Остава врабчето

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...