28 jun 2011, 22:01

Джоб 

  Poesía » Otra
610 0 3

обуздавам демони

убежището в мен да намеря

и пътя

не може да няма друг път...

всичко в очите се сбира -

трупат се там и изгреви

и залези

и пълнолуния

и истини... за никого

знам - таванът е бял

от полилей няма нужда

виждам със сърцето

тишината  в джоб събрана

сгушена

с аромат на вино -  осъзната

наслада

приляга ли ми чаша вино

сомелиер

всичко е единствено - шеметно

пиянство

различно

истината ли  - нещо в мен

не достига

за да стана

врабче

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По-лесно се изминава пътят, на който се знае крайната точка, защото всяка крачка те приближава към нея. Има и друг вариант. Ти да стоиш на място, а крайната точка да върви към тебе.Трудно, но не невъзможно.
    Относно врабчето... Райската птица не може да бъде врабче. Все едно да се сравни дъга с петолиние.
  • Хареса ми! Поздрав!
  • in vino veritas...Романтика,свещи
    и джобче отляво почти до сърцето.
    Така е прието щом стане горещо
    соколите бягат.Остава врабчето
Propuestas
: ??:??